ВИСОКИ ЗАПАДНИ РОДОПИ – зелена територия

Привлекателен еко-район за живеене, бизнес и туризъм

Еко-защита

image001.png

Определение и последици от незаконното потребление на риба и нерегламентиран риболов в национален, европейски и световен мащаб

Незаконният, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН риболов) представлява една от най-сериозните заплахи за устойчивата експлоатация на живите водни ресурси, подкопаваща самата основа на общата политика в областта на рибарството и международните усилия за насърчаване на по-добро управление на световния океан.

ННН риболовът представлява също и сериозна заплаха за морското биологично разнообразие, към която трябва да се подходи в съответствие с целите, определени в Съобщението на Комисията „Спиране на загубата на биологично разнообразие до 2010 г. и след това“.

В България ловът или риболовът е незаконен (нелегален), когато:

  • се практикува без да се „притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за ловуване“ (Закон за лова и опазването на дивеча, чл. 84, ал. 1)
  • се практикува извън разрешените за риболов места
  • се практикува извън разрешеното време
  • не отговаря на обектите за риболов, вписани в разрешителното за ловуване (например застрашени видове в „Червената книга на България)“
  • се практикува чрез методи и способи, нанасящи щети на рибните ресурси

Бракониерството е незаконен риболов в нарушение на местните закони или международното право.

Един от най-опасните и трайни последици от бракониерство е унищожението на местните популации на риба и нарушаване на местното биоразнообразие.

Без отговорни и устойчиви решения за покупка, потреблението на риба ще продължи да се отразява негативно върху опазването на рибните запаси, върху тяхната естествена среда и върху хората, особено в развиващите се страни.

От традиционното рибно блюдо във вашата кухня до морското меню в ресторанта или дори сушито – трудно би било да си представим своя хранителен режим без риба, а световното търсене продължава да нараства. Всеки човек в света изяжда средно по 19,2 кг риба годишно, което е два пъти повече отколкото преди 50 години. Постоянно разрастващите се риболовни флотилии се опитват да задоволят този глад, но последствията са сериозни.

Средно световно потребление на риба

1960: около 10 кг на човек

2020: около 24 кг на човек

Безкрайната океанска шир, уви, се оказва крайна, поне що се отнася до рибните запаси. В момента с мрежи, парагади и въдици вадим от водата 2-3 пъти повече риба, отколкото океаните могат устойчиво да осигурят. В резултат на това днес над 90% от рибните запаси са прекомерно или напълно експлоатирани.

Допълнителен проблем на пътя на устойчивия риболов е неконтролираният и незаконен риболов. Освен това съпътстващият улов на нежелани видове засилва натиска над океаните и нарушава равновесието на екосистемата.

Потърпевши са не само рибата и другите морски обитатели, но и хората, чието препитание зависи от риболова. Морската храна осигурява необходимата дневна доза протеини на 3 милиарда души в света и съставлява 20% от общия прием на животински белтъчини. Рибата и морските дарове са основен и достъпен източник на протеини, особено в развиващите се страни (напр. Бангладеш, Камбоджа, Шри Ланка…) и съставляват 50% от приема на животински белтъчини.

В същото време рибата и морските дарове осигуряват доходи на повече от 800 милиона души, които се занимават с риболов, аквакултури и свързаните с тези дейности индустрии.

За нас, тук в Европа, това е важно, но още по-важно е за хората в развиващите се страни, тъй като 61% от рибата и морските дарове идват именно от такива държави.

Има обаче и добра новина – всички ние сме в състояние да допринесем за разрешаването на този проблем. Чрез отговорното си потребителско поведение ние въздействаме пряко върху решенията, взети от сектора на търговия на дребно относно продуктовия асортимент от устойчиви риба и морски дарове. Освен това, по този начин можем да повлияем върху индустриалните методи на риболовните флотилии и на стопанствата за аквакултури.

Стойността на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов в световен мащаб е между 10 и 20 млрд. евро годишно. Незаконният улов на риба възлиза на 11—26 млн. тона годишно, което представлява минимум 15 % от световния улов. Най-големият вносител на продукти от риболов в света е ЕС.

България регистрира Внос - Около 71 % от общо внесените количества риба и рибни продукти от държави-членки на ЕС като основни партньори са Румъния (5,8 хил. тона), Испания (4,3 хил. тона), Нидерландия (3,2 хил. тона), Полша (3 хил. тона).

Вносът на риба и рибни продукти от трети страни бележи ръст от около 14 %, достигайки 12 455 тона. В рамките на годината, най-съществен е вносът от Канада (3 хил. тона), Исландия (1,4 хил. тона), Мароко (1,4 хил. тона), Турция (1,3 хил. тона) и Китай (1,2 хил. тона).

Традиционно, най-голям дял от общия внос на риба, водни организми и рибни продукти заема този на замразената риба.

През 2018 г. най-значителен е вносът на замразена скумрия в размер на 10 765 тона, следван от: мерлуза – 1 191 тона, херинга – 925 тона, сардини – 887 тона, акула – 284 тона, сафрид – 188 тона, пъстърва – 172 тона, сьомга – 131 тона.

За същият период (2020 год.) е регистриран общ износ на риба, други водни организми и рибни продукти, възлизащ на над 17 хиляди тона.

Най-съществен дял в общо изнесеното количество риби и други водни организми заема експортът на мекотели – малко над 21 %, следван от този на консервирани ракообразни – близо 20%.

Основни дестинации за консервираните водни организми и консервите от риби и хайвер са: Швеция (2,1 хил. тона) и Румъния (1,4 хил. тона), следвани от Южна Корея (0,5 хил. тона), Белгия (0,5 хил. тона).

Незаконният, недокладван и нерегулиран риболов (ННН) намалява рибните запаси, унищожава морските местообитания, нарушава конкуренцията, поставя добросъвестните рибари в неравностойно положение и отслабва крайбрежните общности, особено в развиващите се страни. ЕС се стреми да отстрани пропуските в законовата уредба, благодарение на които бракониерите извличат печалба от дейността си.

Тепърва предстоят оценките от въздействието на ННН риболов върху състоянието на запасите на рибните видове, като все по-наложително става въвеждането на статистика за този вид риболов от страна на ИАРА.

През последните 10-15 години в състоянието на екосистемата на Черно море се наблюдава известно възстановяване в резултат от намаления приток на хранителни вещества и намаляването на инвазивните гребеновидни медузи. Въпреки това Черно море представлява по-скоро пример за адаптация, отколкото за истинско възстановяване.

Системата се характеризира с:

  • Екологична нестабилност, проявяваща се в значителния спад на запасите от повечето големи пелагични риби;
  • Инвазивни видове, които не са съществували през 60-те години на XX в. Те вече заемат важни екологични ниши;
  • Рибарство, което е един от двигателите на тези промени, но също така и повлияно от тях.

Въпреки че рибните запаси са възобновяеми, те могат да бъдат изчерпани. Част от тях са обект на прекомерен улов.

Local_Green_Deal_banner.jpg

Този сайт е създаден в рамките на Административен договор за БФП № МДР-ИП-01-12/27.01.2021 г. по проект „МОДЕРНИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА ОПАЗВАНЕ И ОХРАНА ЧИСТОТАТА НА ПРИРОДАТА В РИБАРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ“ - Програма за Морско дело и рибарство 2014-2020, по процедура за подбор на проекти BG14MFOP001-4.031, който се осъществява с финансовата подкрепа на Европейски фонд за морско дело и рибарство 2014-2020.