ВИСОКИ ЗАПАДНИ РОДОПИ – зелена територия

Привлекателен еко-район за живеене, бизнес и туризъм

Еко-защита

image019.jpg

Национални екополитики и нормативна уредба за опазване на околната среда – „НАЦИОНАЛНИ ЕКОПОЛИТИКИ“

Нормативна уредба

Този закон урежда обществените отношения, свързани със:

1. опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората;

2. съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната;

3. опазването и ползването на компонентите на околната среда;

4. контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда;

5. осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване;

6. предотвратяването и ограничаването на замърсяването;

7. създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на околната среда;

8. стратегиите, програмите и плановете за опазване на околната среда;

9. събирането и достъпа до информацията за околната среда;

10. икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда;

11. правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването на околната среда.

Този закон урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения.

Целта на закона е да се защити здравето на хората и на тяхното потомство, животните и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните ценности от вредни въздействия, както и да предотврати настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности.

Този закон регламентира мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на образуването на отпадъци, както и на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, и чрез намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и чрез повишаване ефективността на това използване, което ще способства за прехода към кръгова икономика и за гарантиране на дългосрочната конкурентоспособност.

С този закон се определят изискванията към продуктите, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни и/или масово разпространени отпадъци, както и изискванията за разширена отговорност на производителите на тези продукти с цел насърчаване на повторната употреба, предотвратяването, рециклирането и друг вид оползотворяване на образуваните отпадъци

Управлението на отпадъците има за цел да се предотврати или намали вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда и се осъществява в съответствие с изискванията на нормативните актове относно:

1. опазване на водата, въздуха, почвата, растенията и животните;

2. шума и миризмите, и

3. опазване на природната среда и местата, които са обект на специална защита.

Този закон урежда отношенията между държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България.

Биологичното разнообразие е многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях.

Биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и гражданите.

Този закон урежда управлението на дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, включително събирането и изкупуването на получаваните от тях билки.

Разпоредбите на закона се прилагат за лечебните растения по списък съгласно приложението, независимо от собствеността им.

Този закон урежда обществените отношения, свързани със:

1. работата с генетично модифицирани организми (ГМО) в контролирани условия;

2. освобождаването на ГМО в околната среда;

3. пускането на пазара на ГМО или комбинация от тях като продукти или съставка на продукти;

4. пренасянето на ГМО;

5. вноса, износа и транзита на ГМО;

6. контрола върху дейностите по т. 1 - 5.

Законът има за цел да осигури защита на човешкото здраве и околната среда при осъществяване на дейностите по ал. 1 при спазване на принципа на предпазливостта, което означава приоритетна защита на човешкото здраве и околната среда при наличието на опасност от потенциални неблагоприятни въздействия, независимо от съществуващите икономически интереси или от липсата на достатъчно научни данни.

С този закон се уреждат категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление.

Този закон урежда обществените отношения, свързани със:

1. фитосанитарните мерки по Международната конвенция по растителна защита, одобрена от Конференцията на Международната организация по земеделие и прехранване - ноември 1997 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (ДВ, бр. 75 от 2005 г.);

2. опазването на растенията и растителните продукти от икономически важни вредители;

3. наблюдението, диагностиката, прогнозата и сигнализацията в растителната защита;

4. интегрираното производство на растения и растителни продукти и контрола върху интегрираното производство;

Този закон урежда защитата на животните и механизмите за нейното осъществяване.

Защитата на животните се изразява в опазване на техния живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености.

Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването на почвите и техните функции, както и тяхното устойчиво ползване и трайно възстановяване като компонент на околната среда.

Почвите са национално богатство, ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс и опазването им е приоритет и задължение на държавните и общинските органи и на физическите и юридическите лица.

С този закон се уреждат опазването от увреждане, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи и се определят условията и редът за промяна на тяхното предназначение

Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) за определени химични вещества в самостоятелен вид, в състава на смеси или в изделия в интерес на отбраната, при наличие на едно или няколко от следните обстоятелства:

1. предоставянето на информация относно производството, употребата или пускането на пазара за целите на отбраната на химично вещество в самостоятелен вид, в състава на смес или в изделие може да доведе до заплаха за националната сигурност;

2. липсата на алтернативни химични вещества или технологии може да доведе до загуба на способност за производство, поддръжка, ремонт или модернизация на отбранителен продукт, както и до нарушаване на дългосрочната сигурност на доставките за целите на производството, поддръжката, ремонта или модернизацията на такъв продукт;

3. може да се наруши способността на въоръжените сили на Република България да изпълнят своя задача;

4. може да се наруши задължение на Република България за ограничаване оповестяването на информация в областта на отбраната;

5. е необходимо да се осигури изпълнението на задължения на Република България, произтичащи от участието и в международни организации или политико-военни съюзи за колективна отбрана.

Този закон урежда отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети при спазване на принципа "замърсителят плаща" и на принципа на устойчиво развитие.

Този закон урежда:

1. оценката, управлението и контрола на шума в околната среда, причинен от автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт, както и от промишлените инсталации и съоръжения, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, и от локални източници на шум;

2. определянето на степента на шумовото натоварване в околната среда чрез измерване, оценка и картотекиране на шумовите нива в околната среда и разработването на стратегически карти за шум;

3. акустичното планиране чрез разработването на плановете за действие въз основа на резултатите от картотекирането с оглед предотвратяване и намаляване на шума в околната среда, най-вече в случаи, при които превишаването на стойностите на даден показател за шум може да предизвика вредно въздействие върху здравето на хората, или за запазване стойностите на показателите за шума в околната среда в районите, в които стойностите не са надвишени;

4. достъпа и предоставянето на информация на обществеността за шума в околната среда и неговото въздействие;

5. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2019 г.) компетенциите на държавните органи и органите на местното самоуправление, правата и задълженията на физическите лица, юридическите лица и едноличните търговци, свързани с оценката, управлението и контрола на шума в околната среда.

  1. Национална стратегия по околната среда - https://www.moew.government.bg/bg/ministerstvo/strategicheski-dokumenti/

Националната стратегия за околна среда /НСОС/ е създадена в отговор на обществената потребност от осъществяване на планова, открита и предсказуема политика в областта на околната среда.

НСОС е разработена от екип на МОСВ, включващ експерти от всички отдели на Министерството и от ИАОС. При изготвянето на Стратегията и плана за действие бяха привлечени експерти и консултанти от различни сектори, организации и институции, които дадоха своя неоценим принос за качеството на аналитичните и прогнозни материали, без които създаването на този стратегически документ би било невъзможно .

Принципи на екологичната политика

Конференцията на Обединените Нации за околна среда и развитие (UNCED) в Рио де Жанейро през 1992 г. даде израз на осъзнаването на нарастващите опасности в цял свят, предизвиквани от все по-острите екологични проблеми.

“Срещата на върха за Земята” в Рио формулира няколко фундаментални и дългосрочни решения, ангажиращи международната общност със следните ключови принципи на екологичната политика:

- Принципът на превантивните мерки, основаващи се на най-добрите съществуващи научно-технически постижения, с цел да се намалят рисковете за хората и околната среда.

- Принципът “Замърсителят плаща”, който означава, че на всички нива разходите по предотвратяването и отстраняването на екологичното замърсяване се носят от отговорните за причиняването им.

- Принципът, че защитата на околната среда е обща задача за правителствата, гражданите и промишлеността, осъществявана чрез сътрудничество между тях.

- Принципът на интегрирането, който означава, че опазването на околната среда е въпрос, който не трябва да се обсъжда самостоятелно и че екологичните аспекти трябва винаги да се вземат предвид при оформянето и прилагането на политиките в много други области, като транспорта, енергетиката, промишленост, селското стопанство и др.

    Оперативна програма Околна среда 2014-2020 - https://www.eufunds.bg/sites/default/files/uploads/opos/docs/2020-06/OPOS_2014-2020-Izmenenie2020-BG.pdf

Имате ли участие във формиране или организация на националната екополитики?

Моля, споделете Вашите мнения, оценки и коментари относно качеството и ефективността на екополитиките на европейско ниво:

Обратна връзка

Ако Вашият коментар не е анонимен, моля, попълнете контактната си информация:

Вашето име като индивидуал или наименование на организация.

Неавлиден електронен адрес!

Invalid Input

Личен адрес или адрес на седалището на организацията.

Анти-спам
Моля, въведете показаните символи!

Моля, въведете показаните символи! Ако не ги разпознавате добре, генерирайте отново!

Local_Green_Deal_banner.jpg

Този сайт е създаден в рамките на Административен договор за БФП № МДР-ИП-01-12/27.01.2021 г. по проект „МОДЕРНИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА ОПАЗВАНЕ И ОХРАНА ЧИСТОТАТА НА ПРИРОДАТА В РИБАРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ“ - Програма за Морско дело и рибарство 2014-2020, по процедура за подбор на проекти BG14MFOP001-4.031, който се осъществява с финансовата подкрепа на Европейски фонд за морско дело и рибарство 2014-2020.