ВИСОКИ ЗАПАДНИ РОДОПИ – зелена територия

Привлекателен еко-район за живеене, бизнес и туризъм

Еко-защита

image021.jpg

Местни институции за опазване на околната среда – МЕСТНИ ИНСТИТУЦИИ

  1. ОБЩИНА ДЕВИН управлява следните природни ресурси:

Планинските природни ресурси са развълнувано море от застинали ридове и върхове и всеки от тях има своя прелест, обаяние, специфика. Една малка гънка от тази безбрежна шир е Девинската планина, която е част Велийшко – Виденишкия дял на Родопите. Тя е вместена между дълбоките долини на реките Девинска (Дамлъ дере) и Буйновска, които я ограждат от към север и югоизток на юг и запад достига до долината на Боринска река, Хайдушки дол и коритото на Катранджи дере.

Целият рид има разкъсано било, което на места се спуска късо към речните долини и образува част от главната родопска денудационна повърхнина, която се характеризира с плоски билни заравнености, широки гърбища и заоблени масиви, чиято височина се колебае от 1300 до 1600м. Отвесните скални откъси са основната част от пейзажа в района на ограждащите я реки, които я правят труднодостъпна. От главното вододелно било между Девинска река и Хайдушки дол, което започва от Огледната (1636м.) и завършва при местността Настанския мост, се отделят на североизток кошуборунският рид, на север Станилово бърдо, на североизток се очертават гърбищата на Лютия камък и на други по-малки ридчета. От Бански извор (част от вододелното било с вр. Бански извор) в югозападна посока се спуска ридът Панаирен поход, който при седловината се разклонява на изток, юг и запад. Едни от тези била късо се спускат към долината на Въча, а други – към Изворска река. Те носят имената Сабуджалан, Хисар тепе и Гъстата гора.

На изток от вр. Високата чука се простира вододелът между Изворска и Боринска река, който завършва при с. Тешел. Той огражда от към север Боринската хълмиста котловина. От него се отделят Яребичният рид, който на юг от Орлец се нарича Орлецки рид. От вр. Орлец на североизток се отделя ридът Пандъклий. Най-характерните върхове в Девинска планина са Бански извор(1686м.), Кафова градина(1517м.), Яребичен връх(1507м.), Керез(1284м.), Равна тикла(1125м.), Кошуборун, Орлец, Лютия камък, Погорец, Пау, Гребенец и много други, от които се разкриват чудесни изгледи. В самото сърце на планината се намира тектонската падина Кастраклий, изпъстрена с чудесни ливади и зелен венец от борови гори, заели ограждащите я склонове на Панаирен проход, Отточен хребет, Бански извор. Със заповед № 508/ 28. 03. 1968г. на Министерството на горите и горската промишленост „Кастракли” е обявен за резерват, с цел да се запазят девственият характер на вековната гора от черен бор и красивият природен пейзаж. Туристическата хижа „Орфей” може да послужи за база при посещение на близките върхове в рида.

Поддържан резерват в Девински регион е и „ Шабаница” (старата гора). Обявен е за резерват със заповед № 2245/ 30.12. 1956г. на Главно управление по горите, с цел да се опази вековната буково-смърчова гора. Той възлиза на площ 22,6 хектара и включва горски територии с надморска височина 1700 до 1800м. в Триградското землище на Община Девин. На тази територия са още две защитени местности „Триградско ждрело” и „Чаирите”, обявени като такива съответно през 1963г. и 1973г.

Една от най-новите защитени територии в Родопите е „Поречието на река Девинска” – със заповед № РД-618 / 08.07.2002г. Каньонът на Девинска река представлява една от най-добре запазените екосистеми в българските планини с дълбочина над 900м. Тук са установени находища на редица защитени ендимични и реликтни видове родопски силивряк, снежното кокиче, вълнестата камбана, родопския скален копър и др. Тук има голямо разнообразие на диви животни – най- голямата популация на диви кози в България. Местността е и част от най-добрите естествени местообитания на вид рата, благородния елен, мечката. В района може да се наблюдава лещарка и скалния орел, а по реките балканската пъстърва и речен рак.

Контактна информация :

Уеб страница: www.devin.bg

Електронна поща: obshtina@devin.bg

Телефон за контакт през централа: 03041 2174

Телефон за информация за услуги: 03041 2174

Връзка със старши експерт "Екология, туризъм и европейски програми"

Отговорник г-жа Н. Селим: тел.: 0889440071

Други начини за връзка с община Девин:

Плик с надпис „Пиши ни” за подаване и получаване на информация по електронен път - www.devin.bg (ЛИНК: https://www.devin.bg/index.php?option=com_content&view=category&id=61&Itemid=71)

„Зелена слушалка” – за безплатно обаждане от всяка точка на света-пак през сайта

РСПБЗН Девин:

гр. Девин, ул. “Ивайло” №1,

тел.: 03041 2177,

email: rspbzn_devin@mvr.bg

РУ ДЕВИН

030412193

4800 гр. Девин, ул."Освобождение" № 38

ru-devin@mvr.bg

Забележка : Липсва възможност за подаване на информация и сигнали през почивните дни.

Практиката е получената информация и сигнали да се препращат към РИОСВ Смолян или да се изчаква резолюция от Кмета на общината , след което се сформира екип, осигурява се транспорт и се провеждат оглед и констатации на терен. За по-бърза реакция може да се разчита на екипите на РСПБЗН Девин

  1. ОБЩИНА ДОСПАТ управлява следните природни ресурси:

Релефът на общината е средно и високо планински и се простира в югозападната част на Западните Родопи.

На нейната територия попадат участъци от три орографски единици, които са съставни части на Западните Родопи.

На север, в пределите на общината попада крайната, най-висока западна част на Девинска планина. На 2 km южно от язовирШирока поляна, на границата с община Батак се издига връх Пчеларница 1688,5 m, най-високата точка на планината и на общината.

От северозапад на югоизток, североизточно и източно от долината на река Доспат се простира участък от най-дългия родопски рид – Велийшко-Виденишкия дял. Югозападно от село Змеица, на границата с община Борино се издига връх Виденица (Гьоз тепе, 1652,5 m), а на около 3 km североизточно от град Доспат – връх Даа (1652,6 m).

Най-западния район на общината, попадащ в големия завой на река Доспат се заема от крайните югоизточни разклонения на най-западния родопски рид – Дъбраш, представен тук с най-високите си части – Беслетското било. Югоизточно от язовир Доспат се намира най-високата му точка на територията на община Доспат – 1610,4 m.

Минималната височина на община Доспат от 574 m н.в. се намира в крайния ? югозапад, на границата с Гърция, в коритото на река Доспат.

Основна водна артерия на община Доспат е река Доспат (ляв приток на Места). Западно от град Доспат на реката е изградена преградната стена на втория по големина български язовир – Доспат, като в пределите на общината попада неговата долна, югоизточна половина. След изтичането си от язовира реката завива на юг, преминава през къса теснина и навлиза от север в малката Барутинска котловина. След устието на най-големия си приток Сърнена река (Караджадере) Доспат завива на югозапад и навлиза в тесен пролом със стръмни и голи склонове. При разклона за селата Црънча и Бръщен прави завой на запад, след 3 км – на северозапад, а при устието на Осинска река – остър завой на юг. Оттук нататък долината ? добива проломен характер и по нея преминава участък от границата с община Сатовча. На около 4 km югозападно от село Бръщен реката навлиза в гръцка територия.

Втората по значение река в общината е Сърнена река (Караджадере, 39,2 km), ляв приток на река Доспат. Нейното горно течение се намира на територията на община Батак и навлиза в община Доспат там където и Републикански път II-37 навлиза в нея. Тече в югоизточна посока в дълбока гъсто залесена долина. Западно от село Змеица остро завива на югозапад, като долината ? се разширява и склоновете ? са заети от обработваеми земи. Минава южно от село Късак, навлиза в малката Барутинска котловина и в село Барутин се влива отляво в река Доспат.

Контактна информация :

Уеб страница: http://www.dospat.bg

E-mail: obshtina.dospat@dospat.egov.bg
дежурен телефон 03045 2393

Директор дирекция "Икономика, Екология и Селско стопанство - Красимир Горов , 0893349034

РСПБЗН Доспат:

гр. Доспат, ул. “Тракия” №35,

тел.: 03045 23 29,

email: rspbzn_dospat@mvr.bg

Полиция Доспат

Връзка полиция-чрез РУ ДЕВИН

030412193

Районно управление – Девин обслужва територията на община Девин и община Доспат.

  1. ОБЩИНА БАТАК управлява следните природни ресурси:

Релефът на общината е планински. Средната й надморска височина е 1136 м. Най-ниската точка е 770 м, а най-високата - връх Баташки Снежник - 2082 м. В югозападната част на Баташката планина се издига връх Сюткя (2186 м). На юг от Батак, освен Баташки Снежник, се извисяват Остри връх (1957 м) и връх Семерелан (1817 м). Южно от тези върхове се простира обширната равна местност Беглика, която продължава до прохода Камен дял. Това е една изключително красива местност, през която лъкатуши река Беглишка и дава водите на язовирите Голям Беглик и Беглика.
Климатът в района е умереноконтинентален. В ниския пояс (до 1000 м) е преходно- континентален, а в планинския и високопланинския пояс има планински характер.
Средната годишна температура е 13-15 ?С, годишната температурна амплитуда е 20.1 ?С. Зимата в Батак не е студена. Средната януарска температура е от 3 до 5 ?С. През пролетта и есента мъглите се стичат в пролома на Стара река, а в града грее слънце. Лятото е прохладно.
В района преобладават северните и североизточните ветрове със средна скорост 1.2 м/сек. Годишната сума на валежите е 685 мм/кв.м, което налага рационалното използване на съществуващите водни запаси.
През зимата падат големи снегове – до 65 см в града и 150 см в планината. Снегът се задържа от 2 до 5 месеца.

Почвената покривка в района на община Батак е представена от алувиални, торфено-блатни и ливадни почви.
Високопланинската част е заета предимно от канелени горски, светлокафяви и тъмнокафяви горски почви и планинско-ливадни почви, които дават възможност за пасищно животновъдство и отглеждане на картофи.

На пространство от 3600 кв. км, което обхваща Баташката планина, се простира Баташкият водносилов път. От водосборната му зона (761 кв. км) се събират водите на 150 реки, рекички и потоци. Те пълнят седем язовира и движат три електростанции с обща мощност 220 000 киловата. На север от Батак се намира яз. Батак, който събира 315 млн. куб. м вода , дълъг е 17 км и е широк 4 км. На територията на общината са изградени още четири язовира – Беглика, Голям Беглик, Широка поляна и Тошков чарк. Общият капацитет на язовирите е 8355 млн. куб.м.

Основната водна артерия, минаваща през територията на общината, е Стара река, чиято дължина е 61 км, а водосборната й област (до Батак) е 27.2 км.

Водите на тези водоприемници поради релефните природни дадености не се използват за напояване в района на общинатаводосборната му зона (761 кв. км) се събират водите на 150 реки, рекички и потоци. Те пълнят седем язовира и движат три електростанции с обща мощност 220 000 киловата. На север от Батак се намира яз. Батак, който събира 315 млн. куб. м вода , дълъг е 17 км и е широк 4 км. На територията на общината са изградени още четири язовира – Беглика, Голям Беглик, Широка поляна и Тошков чарк. Общият капацитет на язовирите е 8355 млн. куб.м.
Основната водна артерия, минаваща през територията на общината, е Стара река, чиято дължина е 61 км, а водосборната й област (до Батак) е 27.2 км.
Водите на тези водоприемници поради релефните природни дадености не се използват за напояване в района на общината.
Природните дадености, богатството и разнообразието на горски масиви са предпоставка за съществуването на добри дивечови запаси - елени, сърни, глигани, диви кози, мечки, вълци, лисици. От дребните бозайници се срещат зайци, таралежи, катерици, от пернатите - глухари, гълъби, врани, яребици, дроздове, а около водните площи - диви патици и гъски.
На територията на община Батак се намират два резервата – Дупката (под егидата на ЮНЕСКО), и Беглика, с обща площ 2653 ха.
Обособени са 10 защитени местности с обща площ 1850.4 ха. Най-голяма е Баташки Снежник – 1054 ха. В общината се намира и Фотенският водопад - природна забележителност с площ от 12.1 ха.
Горите в Баташката община заемат 57815.3 ха от територията й.

Площта на горите със специално предназначение е 21406.6 ха (37%). От тях:

  • защитни – 2570.7 ха (12%)
  • рекреационни – 3191.1 ха (14.9%)
  • защитени природни територии – 5284.6 ха
  • други – 10361.2 ха (48.4%)

Общият запас на горите в общината е 13567600 куб. м, като годишният прираст е 184092 куб.м
В общината има три действащи горски разсадника (обща площ 68 дка) с основна цел производство на фиданки за залесяване, разположени на територията на три държавни лесничейства. В тях се отглеждат фиданки от 6 дървесни вида.
Съгласно лесоустройствените проекти на лесничействата средно годишно на територията на общината се залесява върху 1890 дка. По участие на дървесни видове в залесяването с най-голям дял са обикновеният смърч – 67.6%, белият бор – 28.9%, черният бор – 0.7%, елата - 0.3%, бялата мура – 0.3%.

Управлението на горскостопанската дейност се осъществява от Регионално дирекция на горите – Пазарджик. То ръководи цялостната дейност на четирите държавни лесничейства на територията на общината - Батак, Борово, Родопи, Широка поляна.

Екологична характеристика

В екологично отношение територията на Община Батак е една от най-съхранените в рамките не само на Пазарджишки регион, но и в рамките на Република България. Липсата на производства от отраслите на тежката индустрия благоприятства за относително запазване на естествения екологичен фонд в района. Строителните дейности в общинската територия са свързани преди всичко с подобряване на инфраструктурата. В разглежданата територия не съществуват екологични проблеми, породени от миграцията на замърсители, което се дължи на географското разположение и топографската характеристика на общината. Всички реки водят началото си в рамките на общинската територия, при което миграция на замърсители от извънобщински произход по гравитачен воден път са невъзможни. Трансфер на замърсени водни маси от съседни общински територии е изключен предвид височинното разположение на Община Батак и отсъствието на близкоразположени промишлени райони в тези общини.

Контактна информация

Уеб страница www.batak.bg

E-mail: info@batak.bg- официален

Дежурен /централа +359(0)35532260

Специалист: г-жа Христина Пъпанова - Специалист Екология-0886711285-мобилен или директно на зеленият телефон в РИОСВ Пазарджик

Полиция -Батак

Чрез РУ-Пещера

Дежурен РУ-Пещера 034/434 500

РСПБЗН-Батак

Дежурна част: 03553/ 21 60

  1. РИОСВ СМОЛЯН

РИОСВ-Смолян е териториално звено на Министерството на околната среда и водите. Териториалният обхват на инспекцията е 4203 км2, което представлява 3,8% от площта на България. Обхваща цялата област Смолян със съответните общини - Смолян, Златоград, Мадан, Рудозем, Лъки, Чепеларе, Борино, Девин, Доспат, Неделино и общ. Лъки от обл. Пловдив, общ. Сатовча от обл. Благоевград и общ. Ардино от обл. Кърджали. Броят на населените места е 321, от които 10 града и 311 села, включени в 13 общини.

Регионът се намира в Централна Южна България, централната част и част от източните и западните и дялове на Родопа планина. Теренът е предимно планински със средна надморска височина около 800 м.. В граничните обекти инспекцията работи съвместно инспекциите в Благоевград, Пазарджик, Пловдив и Хасково. Управлението на водите се осъществява от Басейновите дирекции с центрове в Пловдив и Благоевград

Контактна информация :

Директор, инж. Екатерина Гаджева: 0301/ 60 113
Фронт-офис и информация: 0301/ 60 100
Зелен телефон: 0301/ 60 100
Факс: 0301/ 60 119

Уеб страница: http://smolyan.riosv.com

E-mail:riosv-smolyan@mbox.contact.bg

Работно време:
на офиса за комплексно обслужване:
09:00 - 17:30 /без прекъсване/
на служителите в РИОСВ-Смолян:
от 09:00 до 12:30 часа и от 13:00 до 17:30 часа

Приемно време: на Директора на РИОСВ-Смолян всеки работен четвъртък от седмицата от 14:00 до 16:00 часа

Дежурни почивни и празнични дни – 0885860231

Обратна връзка

РИОСВ-Смолян информира посетителите на сайта, че могат да изпратят запитвания, мнения, препоръки относно подобряване обслужването на гражданите и услугите, които РИОСВ предлага. Информацията изпращайте чрез формата за обратна връзка, като посочите Вашето име, e-mail и телефон за връзка.

Линк към формуляра за обратна връзка:

https://smolyan.riosv.com/main.php?module=queryform

Забележка: В РИОСВ Смолян т.н. зелен телефон съвпада с този на фронт-офиса. В почивни дни и извън работно време трудно се осъществява контакт.

  1. РИОСВ ПАЗАРДЖИК

Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пазарджик е административно териториално звено, пряко подчинено на Министерството на околната среда и водите.

Районът, който контролира съвпада с границите на Пазарджишка област. Намира се в централната част на Южна България и граничи със Софийска, Благоевградска, Смолянска и Пловдивска област. Разпростира се на 4458 кв.км., представляващи 4% от общата територия на страната. Повече от половината от тази територия (56,07%) е заета от горски площи, а 36% са земеделски земи. В административно отношение се състои от 12 общини. Районът е привлекателен за инвеститори в туризма, земеделието, добивната и преработвателна промишленост. В този смисъл той е отворен за всички и има перспективи да се превърне в съвременен европейски регион

Обратна връзка

РИОСВ-Пазарджик информира посетителите на сайта, че могат да изпратят запитвания, мнения, препоръки относно подобряване обслужването на гражданите и услугите, които РИОСВ предлага. Информацията изпращайте чрез формата за обратна връзка, като посочите Вашето име, e-mail и телефон за връзка.

Линк към обратната връзка:

https://new.riewpz.org/main.php?module=queryform

Контактна информация:

  • Електронна поща: riewpz@riewpz.org
  • Деловодството на РИОСВ-Пазарджик, на адрес: гр. Пазарджик, ул. „Генерал Гурко” № 3, ет. 4
  • Пощенска услуга на хартиен носител с пощенски адрес: РИОСВ – Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. „Генерал Гурко” № 3, ет.4, П.К. 4400
  • Кутия за подаване на сигнали, на адреса на РИОСВ - гр. Пазарджик, ул. „Генерал Гурко”, № 3,на площадката между ет. 3 и ет. 4
  • Телефон: 034/ 401917
  • Факс: 034/445585
  • Дежурен
  • 034/ 44 18 75 (в работно време)
  • 0885 301 066 (извън раб. време, поч. дни)

Необходима информация при подаване на сигнал: Три имена; Адрес за кореспонденция; Телефон за контакт; Данни за институциите, които вече са информирани; Електронна поща

Констатация: Не навсякъде в РТ може да се подават сигнали в реално време, а всъщност нерегламентираната човешка активност е предимно в почивни дни (такава е и констатацията на общинските служители). Изключение прави РИОСВ Пазарджик, които имат мобилен телефон който отговаря на сигнали и след работно време и почивни дни-ТОВА Е ЕДНА ДОБРА ПРАКТИКА ,която би могла да се въведе и в другите отговорни институции, и имат организационна възможност да сформират екип за проверка и в почивни дни.

Влизали ли сте в комуникация с местните институции за опазване на околната среда?

Моля, споделете Вашите мнения, оценки и коментари относно качеството и ефективността в работата на местните институции, при разрешаване на екопроблеми:

Обратна връзка

Ако Вашият коментар не е анонимен, моля, попълнете контактната си информация:

Вашето име като индивидуал или наименование на организация.

Неавлиден електронен адрес!

Invalid Input

Личен адрес или адрес на седалището на организацията.

Анти-спам
Моля, въведете показаните символи!

Моля, въведете показаните символи! Ако не ги разпознавате добре, генерирайте отново!

Local_Green_Deal_banner.jpg